Грижовният светофар-Иван Таранинов
ГРИЖОВЕН-СВЕТОФАР.doc | |
File Size: | 23 kb |
File Type: | doc |
Една Коледна история-Иван Таранинов
__.docx | |
File Size: | 19 kb |
File Type: | docx |
Зима-Максим Пръков
-_1.docx | |
File Size: | 19 kb |
File Type: | docx |
Моят роден град
Моят роден град е малък, но привлекателен с красивата си природа и с интересно минало Всеки българин знае кой е апостолът на свободата на България – Васил Левски. Но за Пиринския край апостолът на свободата е Гоце Делчев. Затова градът ни носи неговото име. Едва ли има друг българин, който да е желал и да е дал повече за освобождението на нашия край от турско робство. Гоце Делчев е роден в Кукуш на 06 февруари 1872г. Той дава живота си за свободата на Неврокоп, но не я дочаква. Убит е на 04 май 1903г. близо до Баница\Серско, а Неврокоп се освобождава на 19 октомври 1912г. Свободата на Пиринския край е дълго чакана и дълбоко изстрадана. На 03 март 1878г. се подписва мирен договор между Русия и Османската империя, с който се дава свобода на България. Радостта на българите е голяма. След 500 години робство България е свободна. Но хората от Неврокопския край не могат да усетят свободата, защото само след три месеца България е разделена и Пиринският край си остава под османска власт. Освобождава се 34 години по-късно на 19 октомври 1912г. На този ден през 1912г. в Неврокоп пристига чета, начело с Пейо Яворов, която обявява града за свободен. Яворов става първият кмет на Неврокоп за един месец (от 19 октомври до 19 ноември 1912г.) Пиринският край се присъединява към Царство България.
Затова всяка година 19 октомври се отбелязва тържествено в гр. Гоце Делчев. Празниците на града продължават цяла седмица. Устройват се тържества, провеждат се концерти. Поднасят се венци на паметниците на Гоце Делчев и Пейо Яворов – двамата революционери, без които градът ни нямаше да е това, което е днес – красив, разрастващ се и обновен.
Иван Пашалиев
ІVа клас
Литературен клуб
„Искри на словото”
Моят роден град е малък, но привлекателен с красивата си природа и с интересно минало Всеки българин знае кой е апостолът на свободата на България – Васил Левски. Но за Пиринския край апостолът на свободата е Гоце Делчев. Затова градът ни носи неговото име. Едва ли има друг българин, който да е желал и да е дал повече за освобождението на нашия край от турско робство. Гоце Делчев е роден в Кукуш на 06 февруари 1872г. Той дава живота си за свободата на Неврокоп, но не я дочаква. Убит е на 04 май 1903г. близо до Баница\Серско, а Неврокоп се освобождава на 19 октомври 1912г. Свободата на Пиринския край е дълго чакана и дълбоко изстрадана. На 03 март 1878г. се подписва мирен договор между Русия и Османската империя, с който се дава свобода на България. Радостта на българите е голяма. След 500 години робство България е свободна. Но хората от Неврокопския край не могат да усетят свободата, защото само след три месеца България е разделена и Пиринският край си остава под османска власт. Освобождава се 34 години по-късно на 19 октомври 1912г. На този ден през 1912г. в Неврокоп пристига чета, начело с Пейо Яворов, която обявява града за свободен. Яворов става първият кмет на Неврокоп за един месец (от 19 октомври до 19 ноември 1912г.) Пиринският край се присъединява към Царство България.
Затова всяка година 19 октомври се отбелязва тържествено в гр. Гоце Делчев. Празниците на града продължават цяла седмица. Устройват се тържества, провеждат се концерти. Поднасят се венци на паметниците на Гоце Делчев и Пейо Яворов – двамата революционери, без които градът ни нямаше да е това, което е днес – красив, разрастващ се и обновен.
Иван Пашалиев
ІVа клас
Литературен клуб
„Искри на словото”
в. " Хроника"-07-13.01.2003г.
Първият Неврокопски учител
Будителите са хора, които през целия си живот се занимават с това да напомнят на хората, че са българи. Известни български народни будители са Паисий Хилендарски, свети Иван Рилски, Георги Раковски, Иван Вазов, Христо Ботев, Васил Левски и още много други. Всички те са се борили за просвета на хората и за свободата на България. Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски, предлага през 1922 година за пръв път да се чества Първи ноември като национален празник на народните будители.
Учителите са най-големите народни будители. Те пробуждат в учениците любов към знанието. Всеки час те учат своите ученици на славната българска история, любов към род, родина и език. Първият учител в град Неврокоп бил Даскал Господин. Истинското му име е Костадин Мутафчиев. Още от малък той останал сирак. Затова от рано започнал да се занимава с мутафчийство.
Когато търговци идвали на Неврокопския панаир, те разказвали какво е в другите страни, които не са под турско робство. Младият Костадин искал да види тези страни. През 1932 година той тръгнал с един керван търговци към Сърбия. След това работил във Видин, а най-накрая в град Галац, Румъния. През 1840 година се връща в град Неврокоп с няколко коня натоварени с книги. Докато бил в странство ,той намерил безценно съкровище. Научил се на българско четмо и писмо. Той основал свое училище в мутафчийницата си. Учениците му се наричали граматици, защото изучавали българска граматика и аритметика. Те седели на овчи кожи или на рогозки. Един негов ученик го описва в спомените си по следния начин: 60-65 годишен старец с мустаци и бръсната брада и глава. Облечен със сини шалвари, син контош и дебел вълнен пояс. Така остава в спомените на учениците си Даскал Господин, първият учител в Неврокоп.
Здравко Перков - IV а клас
Литературен клуб „Искри на словото”
Коледното мече-приказка от Иван Пашалиев
_1.doc | |
File Size: | 33 kb |
File Type: | doc |
Как прекарах Коледа и Нова година
Беше слънчев зимен ден – 23 декември. Покривите и комините на къщите бяха покрити със сняг. Ние бяхме в двора на училището. Там се чакахме всички съученици, защото щяхме да отидем в ресторант „Егея”. Тръгнахме щастливи, защото там ни чакаше един прекрасен следобед – да отпразнуваме целеят клас заедно наближаващата Коледа. В „Егеята” беше много весело. Разменяхме си подаръци, слушахме музика и всички танцувахме. Когато си тръгнахме от ресторанта, се отбихме в заведението, където се провеждаше коледен благотворителен търг. Бяха подредени всички неща, които ние предварително бяхме приготвили. Оттам се разделихме и си пожелахме весела Коледа. Аз тръгнах към вкъщи с част от моите приятели.
Когато се прибрах, започнахме да се приготвяме за идващия празник Коледа. Бързо дойде 24 декември. Вечерта беше Бъдни вечер. Бяхме сготвили девет постни ястия. На трапезата подредихме сарми, сушен боб, чушки, пшеница, баница, баклава, ошав, плодове и вино. В средата на масата имаше красива и много вкусна пита с късмет. Късметът се падна на брат ми Кирчо. Вечерта беше чудесна. Посрещахме коледари. На сутринта под елхата ни чакаха подаръци. Бяха красиво илюстровани книги. Така весело измина цялата седмица, че неусетно дойде първи януари. С брат ми си направихме сурвачки от дрянови клонки. Продължихме да празнуваме. Наредихме отново празнична трапеза. На гости ни дойде чичо. Пяхме, танцувахме и се веселихме. Настъпи дванадесет часа. Честитихме си Нова година и сурвакахме мама, тате, баба и чичо. На другата сутрин сурвакахме дядо. Баба цял ден посрещаше сурвакари.
След сурва бяхме в очакване на Ивановден. Аз и тате сме именници и посрещаме много гости. Получих красиви подаръци. Цяла вечер пяхме и танцувахме.
Така цялата ваканция премина интересно и незабравимо.
Иван Пашалиев
IVа клас
Литературен клуб „Искри на словото”
Беше слънчев зимен ден – 23 декември. Покривите и комините на къщите бяха покрити със сняг. Ние бяхме в двора на училището. Там се чакахме всички съученици, защото щяхме да отидем в ресторант „Егея”. Тръгнахме щастливи, защото там ни чакаше един прекрасен следобед – да отпразнуваме целеят клас заедно наближаващата Коледа. В „Егеята” беше много весело. Разменяхме си подаръци, слушахме музика и всички танцувахме. Когато си тръгнахме от ресторанта, се отбихме в заведението, където се провеждаше коледен благотворителен търг. Бяха подредени всички неща, които ние предварително бяхме приготвили. Оттам се разделихме и си пожелахме весела Коледа. Аз тръгнах към вкъщи с част от моите приятели.
Когато се прибрах, започнахме да се приготвяме за идващия празник Коледа. Бързо дойде 24 декември. Вечерта беше Бъдни вечер. Бяхме сготвили девет постни ястия. На трапезата подредихме сарми, сушен боб, чушки, пшеница, баница, баклава, ошав, плодове и вино. В средата на масата имаше красива и много вкусна пита с късмет. Късметът се падна на брат ми Кирчо. Вечерта беше чудесна. Посрещахме коледари. На сутринта под елхата ни чакаха подаръци. Бяха красиво илюстровани книги. Така весело измина цялата седмица, че неусетно дойде първи януари. С брат ми си направихме сурвачки от дрянови клонки. Продължихме да празнуваме. Наредихме отново празнична трапеза. На гости ни дойде чичо. Пяхме, танцувахме и се веселихме. Настъпи дванадесет часа. Честитихме си Нова година и сурвакахме мама, тате, баба и чичо. На другата сутрин сурвакахме дядо. Баба цял ден посрещаше сурвакари.
След сурва бяхме в очакване на Ивановден. Аз и тате сме именници и посрещаме много гости. Получих красиви подаръци. Цяла вечер пяхме и танцувахме.
Така цялата ваканция премина интересно и незабравимо.
Иван Пашалиев
IVа клас
Литературен клуб „Искри на словото”
Равносметка в земна клетка
Някога в далечни времена,
са живели диви племена,
от Урал до древна Атлантида
и от Север чак до Средиземното море.
От зори до здрач в бран летели
и конете в бистри ручеи поили,
а базбройните стада по зелените поля пасели
и деца немирни безгрижно си растели.
Мъдри хора писменост открили
и дворци прекрасни построили,
и машини умни всякакви създали
и човек от тежък труд са отървали.
Скоро тясна станала земята
за хора, дето тъпчат я с краката.
За хора с пъклени проекти
да заеладеят даже другите планети.
Хората отровили реките и Земята,
Дон и Рейн,Сона и Гарона,
Тиса, Дунав, Арда и Марица.
После всичко хвърлили в морето
и озонна дупка сторили в небето.
Дървесата оголели
и полята пожълтели,
в морето рибите измрели,
в небето всички птички онемели.
Чуйте хора от Европа,
чуйте бели,черни и мулати,
чуйте бедни и богати,
чуйте вие политици,
дето смятате се за умници,
стене нашата Земя рождена,
от много алчност наранена.
Нека вече да забравим,
завист, злоба и войни
и човека да прославим
с ум и разум, със мечти,
със безбройни добрини.
Дружно вече да живеем,
да се трудим, да спортуваме, да пеем
и щастливи да са вред децата,
вечно Слънцeто да грее на Земята.
27.3.2000 г Мария Пантушева 4 клас
Някога в далечни времена,
са живели диви племена,
от Урал до древна Атлантида
и от Север чак до Средиземното море.
От зори до здрач в бран летели
и конете в бистри ручеи поили,
а базбройните стада по зелените поля пасели
и деца немирни безгрижно си растели.
Мъдри хора писменост открили
и дворци прекрасни построили,
и машини умни всякакви създали
и човек от тежък труд са отървали.
Скоро тясна станала земята
за хора, дето тъпчат я с краката.
За хора с пъклени проекти
да заеладеят даже другите планети.
Хората отровили реките и Земята,
Дон и Рейн,Сона и Гарона,
Тиса, Дунав, Арда и Марица.
После всичко хвърлили в морето
и озонна дупка сторили в небето.
Дървесата оголели
и полята пожълтели,
в морето рибите измрели,
в небето всички птички онемели.
Чуйте хора от Европа,
чуйте бели,черни и мулати,
чуйте бедни и богати,
чуйте вие политици,
дето смятате се за умници,
стене нашата Земя рождена,
от много алчност наранена.
Нека вече да забравим,
завист, злоба и войни
и човека да прославим
с ум и разум, със мечти,
със безбройни добрини.
Дружно вече да живеем,
да се трудим, да спортуваме, да пеем
и щастливи да са вред децата,
вечно Слънцeто да грее на Земята.
27.3.2000 г Мария Пантушева 4 клас
ПЪРВОКЛАСНИК
АЗ СЪМ ПЪРВОКЛАСНИК
МАЛКО МЕ Е СТРАХ
В ДЕТСКАТА ГРАДИНКА
САМО СИ ИГРАХ.
А СЕГА ЩЕ УЧА
ДА ЧЕТА НА ГЛАС,
МАМА И ТАТЕ
ЩЕ ЗАРАДВАМ АЗ.
Лили Керянова
ПЪРВОКЛАСНИК
АЗ СЪМ ПЪРВОКЛАСНИК
МАЛКО МЕ Е СТРАХ
В ДЕТСКАТА ГРАДИНКА
САМО СИ ИГРАХ.
А СЕГА ЩЕ УЧА
ДА ЧЕТА НА ГЛАС,
МАМА И ТАТЕ
ЩЕ ЗАРАДВАМ АЗ.
Лили Керянова
|
Доброто ще спаси света
Искам да отида при вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка,
да създам магически учебник,
с хубавото име „Доброта“.
Чудните си листи да разтвори,
да го чуят чак накрай света.
Да научи всеки да говори
светлия език на обичта.
Вместо бомби, да летят балони!
Хората да имат хляб, подслон…
На закуска да ядем бонбони,
на вечеря сладолед-цял тон.
Искам да имат малките дечица
мама, татко, братчета, сестри…
Радостта за всички да е птица!
Вместо сълзи, да блестят звезди!
На Мариа Мадалена Ивова Василева
ученичка от ІІ а клас,
Първо основно училище“Св.св.Кирил и Методий“
Искам да отида при вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка,
да създам магически учебник,
с хубавото име „Доброта“.
Чудните си листи да разтвори,
да го чуят чак накрай света.
Да научи всеки да говори
светлия език на обичта.
Вместо бомби, да летят балони!
Хората да имат хляб, подслон…
На закуска да ядем бонбони,
на вечеря сладолед-цял тон.
Искам да имат малките дечица
мама, татко, братчета, сестри…
Радостта за всички да е птица!
Вместо сълзи, да блестят звезди!
На Мариа Мадалена Ивова Василева
ученичка от ІІ а клас,
Първо основно училище“Св.св.Кирил и Методий“
Иван Пашалиев-Природата през моите очи
priroda.ppsx | |
File Size: | 2534 kb |
File Type: | ppsx |
Иван Пашалиев-Жалбите на Зайко
zaiko.pptx | |
File Size: | 1035 kb |
File Type: | pptx |
УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО
Публикация във вестник "Нова Места",брой 231,05-11 декември 2011година на Иван Иванов Пашалиев от 4 а клас,Първо основно училище "Св.св.Кирил и Методий"
Публикация във вестник "Нова Места",брой 231,05-11 декември 2011година на Иван Иванов Пашалиев от 4 а клас,Първо основно училище "Св.св.Кирил и Методий"
Моята учителка-стихотворение от Мария Тонева
"Един есенен ден в гората"-разказ от Иван Пашалиев
-_.doc | |
File Size: | 22 kb |
File Type: | doc |
___.doc | |
File Size: | 23 kb |
File Type: | doc |
___.docx | |
File Size: | 15 kb |
File Type: | docx |
Литературен клуб "Искри на словото"